Искам да горя
Телефонът иззвъня, като че ли искаше
да каже нещо съдбоносно.
Един глас, гальовен и до болка познат,
сякаш идваше от миналото.
Глас, който моли за среща, за чувства.
Гласът на моето момче, дълго пътувало
към този звън.
Едно човешко сърце, притихнало пред
топлината на мъждукащия огън.
Какъв момент! Днес деня докосваше
вчерашния без да подозира, че
утрешният ще изгаря от любов.
Щастлив миг! И кой не би желал
да протегне ръце и с устни да докосне
огъня разгорял се в живота суров...
Аз казвам: спри душа! Спри и дай простор на
чистото свято нещо наречено любов.
И нека топли дълго душата ми,
измръзнала в студената есен на моя живот.
Искам да горя в дните, с пречистена вяра да
приема любовта, която гали мисълта и сърцето.
Искам да съблека черните одежди на самотата.
И нека ме огрява само любовта и светлината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
