Телефонът иззвъня, като че ли искаше
да каже нещо съдбоносно.
Един глас, гальовен и до болка познат,
сякаш идваше от миналото.
Глас, който моли за среща, за чувства.
Гласът на моето момче, дълго пътувало
към този звън.
Едно човешко сърце, притихнало пред
топлината на мъждукащия огън.
Какъв момент! Днес деня докосваше
вчерашния без да подозира, че
утрешният ще изгаря от любов. ...