Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само
белези ще останат.
Вече не ме боли...
Гори ме...
Сред облаците рея
поглед замечтан...
Кога ли? Някога!?
Слънцето ще мога
да докосна пак!
Спри да късаш
всеки порив мой,
във опит да ме приземиш!
Закърпи ги с обичта си!
Дай им свобода!
Птиците създадени са
да летят!!!
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »