Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само
белези ще останат.
Вече не ме боли...
Гори ме...
Сред облаците рея
поглед замечтан...
Кога ли? Някога!?
Слънцето ще мога
да докосна пак!
Спри да късаш
всеки порив мой,
във опит да ме приземиш!
Закърпи ги с обичта си!
Дай им свобода!
Птиците създадени са
да летят!!!
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
