И С К Р Е Н О С Т
В ден тържествен, ден съдбовен – „майко” тебе назовах.
Хиляди се пътя питам дали искрена аз бях?
„Майка” – дума е голяма, лесно се не казва тя.
Знам , че в свидна люлка мене друга майка ме люля.
Ето виждам: ден тържествен – музика, усмивки, звън
и в гърдите ми прелива обич чиста не на сън.
Аз изправена, във бяло, под воал от тюл блестя,
а с ръка на мойто рамо твоя свиден син стои.
Ти с любов и ревност скрита гледаш своето дете.
С обич чиста на сърцето днес раздяла те зове...
Нека този миг забравим – миг на ревност и любов, ...