Искреност
И С К Р Е Н О С Т
В ден тържествен, ден съдбовен – „майко” тебе назовах.
Хиляди се пътя питам дали искрена аз бях?
„Майка” – дума е голяма, лесно се не казва тя.
Знам , че в свидна люлка мене друга майка ме люля.
Ето виждам: ден тържествен – музика, усмивки, звън
и в гърдите ми прелива обич чиста не на сън.
Аз изправена, във бяло, под воал от тюл блестя,
а с ръка на мойто рамо твоя свиден син стои.
Ти с любов и ревност скрита гледаш своето дете.
С обич чиста на сърцето днес раздяла те зове...
Нека този миг забравим – миг на ревност и любов,
как погледнахме се ние с израз и за двете нов!
Но дойде детето. Ето – „мамичко” на мен каза.
Теб обгърнало с ръчички – „мила бабо” – назова.
Радостите си и грижи с тебе, майко, аз делях
и едва сега разбирам – искрена тогава бях.
© Стойна Димова All rights reserved.
Аз съм тъща и мога само да си мечтая за подобен стих от моя зет!!
