На свекърва ми
Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела.
Дали си заслужил, невинен? То жалби не иска,
посочва те с пръст или махва небрежно с ръка...
С един дъх изгася искрата, която си плискал
и става животът зла птица, кълвяща плътта.
Да можеше тук адвокат да ти бъдат усмивките,
които си дал и получил... А жури - сълзѝте,
безсънните нощи от обич и грижа за близките ...