Искрица живот
На свекърва ми
Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела.
Дали си заслужил, невинен? То жалби не иска,
посочва те с пръст или махва небрежно с ръка...
С един дъх изгася искрата, която си плискал
и става животът зла птица, кълвяща плътта.
Да можеше тук адвокат да ти бъдат усмивките,
които си дал и получил... А жури - сълзѝте,
безсънните нощи от обич и грижа за близките
и тихия плам безрезервност, белязал ти дните.
Да можеше мрачният съд да сбере показания
от птиците, що си погалил с твоя небосвод...
Аз зная, че всички би просили днес подаяние -
да вдъхнат във теб своя малка искрица живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
