Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.
Дни и нощи минаха. Беше тя, нали?
Със целувки хиляди, себе си дари,
после само стъпките - ек в далечина.
В сенките изчезна, не оставила следа.
Истина ли беше? Спираш се за миг.
И в гърдите трепет, огън те гори.
Болката от обич, жал от самота,
сън ли бе сънуван, или беше тя? ...