Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.

Дни и нощи минаха. Беше тя, нали?
Със целувки хиляди, себе си дари,
после само стъпките - ек в далечина.
В сенките изчезна, не оставила следа.

Истина ли беше? Спираш се за миг.
И в гърдите трепет, огън те гори.
Болката от обич, жал от самота,
сън ли бе сънуван, или беше тя?

Толкова красива. Молиш: "Остани!" 
Истинска магия, сребърни искри.
Като те докосне, чувстваш топъл бриз,
всеки следващ допир щастие откри.

Но дали я има? Или искан блян.
Моля те, кажи ми, че била си там!
Непонятна сила, въпреки света.
В теб се преоткривах, виждах светлина!

Как ли се разделя  от едно във две,
свободни без победа, мир, но без царе.
Всичкото красиво, в миг изгуби смисъла.
По-добре мълчание. Две сърца орисани.

Времето да можех за момент да спра...
да се върна в тази нощ, с нея да заспя.
Да е с мен, когато смях разнася вятърът,
и прегръдка нежна да спаси душата ми.

Но дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, знам, че беше ти...
Мислех те завинаги за моето момиче.
Как ли да забравиш, ако истински обичаш?