15.07.2014 г., 20:34  

Истина ли беше?

640 0 0

 

 

Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.

Дни и нощи минаха. Беше тя, нали?
Със целувки хиляди, себе си дари,
после само стъпките - ек в далечина.
В сенките изчезна, не оставила следа.

Истина ли беше? Спираш се за миг.
И в гърдите трепет, огън те гори.
Болката от обич, жал от самота,
сън ли бе сънуван, или беше тя?

Толкова красива. Молиш: "Остани!" 
Истинска магия, сребърни искри.
Като те докосне, чувстваш топъл бриз,
всеки следващ допир щастие откри.

Но дали я има? Или искан блян.
Моля те, кажи ми, че била си там!
Непонятна сила, въпреки света.
В теб се преоткривах, виждах светлина!

Как ли се разделя  от едно във две,
свободни без победа, мир, но без царе.
Всичкото красиво, в миг изгуби смисъла.
По-добре мълчание. Две сърца орисани.

Времето да можех за момент да спра...
да се върна в тази нощ, с нея да заспя.
Да е с мен, когато смях разнася вятърът,
и прегръдка нежна да спаси душата ми.

Но дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, знам, че беше ти...
Мислех те завинаги за моето момиче.
Как ли да забравиш, ако истински обичаш?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...