12 dic 2007, 9:15

Истина - парлива

  Poesía » Civil
663 0 4
                Истина - парлива


              Усети душата,
              ах, как сърце трепери,
              некадърник смутен,
              в миг за поста блажен.

              Сърцето ми чисто
              истини, знам, изрече,
              като изстрел за теб,
              без съвест, човече...

              И нагъл бездарник,
              вирнал ненужно глава
              и грам покритие няма,
              а шеф си, за беда...

              В свят на хиляди,
              си  живееш охолно
              и смучиш от бедните -
              безсрамно, доволно...

              От глупостта трепериш,
              от прямостта в мен...
              За гавра народна,
              ще дочакаш съдния ден!

     P. S.
           (Смут преди уволнение...
             И 10-те  честни и прями колеги се вълнуват,
             но в сънищата си кошмарни, дълго те ще
             ни сънуват...) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...