Dec 12, 2007, 9:15 AM

Истина - парлива

  Poetry » Civic
665 0 4
                Истина - парлива


              Усети душата,
              ах, как сърце трепери,
              некадърник смутен,
              в миг за поста блажен.

              Сърцето ми чисто
              истини, знам, изрече,
              като изстрел за теб,
              без съвест, човече...

              И нагъл бездарник,
              вирнал ненужно глава
              и грам покритие няма,
              а шеф си, за беда...

              В свят на хиляди,
              си  живееш охолно
              и смучиш от бедните -
              безсрамно, доволно...

              От глупостта трепериш,
              от прямостта в мен...
              За гавра народна,
              ще дочакаш съдния ден!

     P. S.
           (Смут преди уволнение...
             И 10-те  честни и прями колеги се вълнуват,
             но в сънищата си кошмарни, дълго те ще
             ни сънуват...) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...