Dec 12, 2007, 9:15 AM

Истина - парлива

  Poetry » Civic
662 0 4
                Истина - парлива


              Усети душата,
              ах, как сърце трепери,
              некадърник смутен,
              в миг за поста блажен.

              Сърцето ми чисто
              истини, знам, изрече,
              като изстрел за теб,
              без съвест, човече...

              И нагъл бездарник,
              вирнал ненужно глава
              и грам покритие няма,
              а шеф си, за беда...

              В свят на хиляди,
              си  живееш охолно
              и смучиш от бедните -
              безсрамно, доволно...

              От глупостта трепериш,
              от прямостта в мен...
              За гавра народна,
              ще дочакаш съдния ден!

     P. S.
           (Смут преди уволнение...
             И 10-те  честни и прями колеги се вълнуват,
             но в сънищата си кошмарни, дълго те ще
             ни сънуват...) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...