12.12.2007 г., 9:15

Истина - парлива

661 0 4
                Истина - парлива


              Усети душата,
              ах, как сърце трепери,
              некадърник смутен,
              в миг за поста блажен.

              Сърцето ми чисто
              истини, знам, изрече,
              като изстрел за теб,
              без съвест, човече...

              И нагъл бездарник,
              вирнал ненужно глава
              и грам покритие няма,
              а шеф си, за беда...

              В свят на хиляди,
              си  живееш охолно
              и смучиш от бедните -
              безсрамно, доволно...

              От глупостта трепериш,
              от прямостта в мен...
              За гавра народна,
              ще дочакаш съдния ден!

     P. S.
           (Смут преди уволнение...
             И 10-те  честни и прями колеги се вълнуват,
             но в сънищата си кошмарни, дълго те ще
             ни сънуват...) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...