Истина - парлива
Усети душата,
ах, как сърце трепери,
некадърник смутен,
в миг за поста блажен.
Сърцето ми чисто
истини, знам, изрече,
като изстрел за теб,
без съвест, човече...
И нагъл бездарник,
вирнал ненужно глава
и грам покритие няма,
а шеф си, за беда...
В свят на хиляди,
си живееш охолно
и смучиш от бедните -
безсрамно, доволно...
От глупостта трепериш,
от прямостта в мен...
За гавра народна,
ще дочакаш съдния ден!
P. S.
(Смут преди уволнение...
И 10-те честни и прями колеги се вълнуват,
но в сънищата си кошмарни, дълго те ще
ни сънуват...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены