14 nov 2008, 23:26

Истината

  Poesía » Otra
777 0 1
Ще ти кажа, че не вярвам.
Ще ти кажа, че оставам.
Да дочакам да се молиш,
да те гледам как не помниш,
да ме лъжеш пак отново.
Твоят БОГ те изостави!
Твоят БОГ не ти прости!
Твоят БОГ те заклейми:
Като животно да си ти!
Надявай се да те приема,
когато всичко се стопи,
очаквай ме непроменена,
оплаквай ме и си спомни
дали си струваше цената,
която вече плащаш ти.
Дали виновна е съдбата -
споменът дали боли?
Не вярвам, че те искам вече.
Пожелах си други дни.
И избрах да те забравя.
ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...