14.11.2008 г., 23:26

Истината

773 0 1
Ще ти кажа, че не вярвам.
Ще ти кажа, че оставам.
Да дочакам да се молиш,
да те гледам как не помниш,
да ме лъжеш пак отново.
Твоят БОГ те изостави!
Твоят БОГ не ти прости!
Твоят БОГ те заклейми:
Като животно да си ти!
Надявай се да те приема,
когато всичко се стопи,
очаквай ме непроменена,
оплаквай ме и си спомни
дали си струваше цената,
която вече плащаш ти.
Дали виновна е съдбата -
споменът дали боли?
Не вярвам, че те искам вече.
Пожелах си други дни.
И избрах да те забравя.
ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...