Nov 14, 2008, 11:26 PM

Истината 

  Poetry » Other
587 0 1
Ще ти кажа, че не вярвам.
Ще ти кажа, че оставам.
Да дочакам да се молиш,
да те гледам как не помниш,
да ме лъжеш пак отново.
Твоят БОГ те изостави!
Твоят БОГ не ти прости!
Твоят БОГ те заклейми:
Като животно да си ти!
Надявай се да те приема,
когато всичко се стопи,
очаквай ме непроменена,
оплаквай ме и си спомни
дали си струваше цената,
която вече плащаш ти.
Дали виновна е съдбата -
споменът дали боли?
Не вярвам, че те искам вече.
Пожелах си други дни.
И избрах да те забравя.
ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ.

© Ани Николаева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??