14 нояб. 2008 г., 23:26

Истината

776 0 1
Ще ти кажа, че не вярвам.
Ще ти кажа, че оставам.
Да дочакам да се молиш,
да те гледам как не помниш,
да ме лъжеш пак отново.
Твоят БОГ те изостави!
Твоят БОГ не ти прости!
Твоят БОГ те заклейми:
Като животно да си ти!
Надявай се да те приема,
когато всичко се стопи,
очаквай ме непроменена,
оплаквай ме и си спомни
дали си струваше цената,
която вече плащаш ти.
Дали виновна е съдбата -
споменът дали боли?
Не вярвам, че те искам вече.
Пожелах си други дни.
И избрах да те забравя.
ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...