Истината е такава
Една година си отмина.
И хвърлих календара зад гърба.
А помниш ли как тичахме по пясъка,
как пръскахме се с морската вода,
а после - заедно поехме
в житейската пътека.
По гладък път вървяхме,
но и по чакълест,
по нанадолнище,
но и по стръмен склон,
не винаги с ръка сме се държали,
но винаги в една посока сме вървели.
Сега не можем,
дори на ум да тичаме.
И хладка е морската вода.
Сега ръцете си държим,
като деца.
Към залеза -
един до друг вървим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Щерева Todos los derechos reservados
