Истината е такава
Една година си отмина.
И хвърлих календара зад гърба.
А помниш ли как тичахме по пясъка,
как пръскахме се с морската вода,
а после - заедно поехме
в житейската пътека.
По гладък път вървяхме,
но и по чакълест,
по нанадолнище,
но и по стръмен склон,
не винаги с ръка сме се държали,
но винаги в една посока сме вървели.
Сега не можем,
дори на ум да тичаме.
И хладка е морската вода.
Сега ръцете си държим,
като деца.
Към залеза -
един до друг вървим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Щерева Все права защищены
