Jan 5, 2021, 7:04 PM

Истината е такава 

  Poetry » Authors song
615 0 3

Една година си отмина.

И хвърлих календара зад гърба.

 

А помниш ли как тичахме по пясъка,

как пръскахме се с морската вода,

а после - заедно поехме

в житейската пътека.

По гладък път вървяхме,

но и по чакълест,

по нанадолнище,

но и по стръмен склон,

не винаги с ръка сме се държали,

но винаги в една посока сме вървели.

Сега не можем,

дори на ум да тичаме.

И хладка е морската вода.

Сега ръцете си държим,

като деца.

Към залеза -

един до друг вървим.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Един прекрасен, изминат път, с много любов! А залезите винаги са красиви! Много красиви!
  • И утрините са хубави, но аз обичам повече залезите. Мека топлина особено преди свечеряване и тишина!
  • Залезът е последната обител на влюбените!
    Припомняш ми и за Еклесиаст, Руми. Поздравление!
Random works
: ??:??