9 jul 2012, 17:23

„Истината или се осмеляваш”

  Poesía
906 0 2

И ми се играе. На „Истината или се осмеляваш”.

В гърдите си вместо сърце нямам камък.

Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.

Но вече не мога - да дишам от рани...

Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная.

И ето - смених го. С наситено синьо.

Със малко лилаво и топло сребристо на тънки спирали.

И пак имам сили. Но трябва и смисъл.

И ми се мечтае... сред дълговековно самотни дъбрави.

Страха си упътвам във грешна посока.

Преставам да бягам. От своите собствени търсещи длани.

Ще изболедувам. Последната болка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Уморена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...