„Истината или се осмеляваш”

apriori (Уморена)
34 32

9 июл. 2012 г., 17:23

Поэзия

679 0 2

И ми се играе. На „Истината или се осмеляваш”.

В гърдите си вместо сърце нямам камък.

Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.

Но вече не мога - да дишам от рани...

Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная.

И ето - смених го. С наситено синьо.

Със малко лилаво и топло сребристо на тънки спирали.

И пак имам сили. Но трябва и смисъл.

И ми се мечтае... сред дълговековно самотни дъбрави.

Страха си упътвам във грешна посока.

Преставам да бягам. От своите собствени търсещи длани.

Ще изболедувам. Последната болка...