„Истината или се осмеляваш”
910
0
2
И ми се играе. На „Истината или се осмеляваш”.
В гърдите си вместо сърце нямам камък.
Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.
Но вече не мога - да дишам от рани...
Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная.
И ето - смених го. С наситено синьо.
Със малко лилаво и топло сребристо на тънки спирали.
И пак имам сили. Но трябва и смисъл.
И ми се мечтае... сред дълговековно самотни дъбрави.
Страха си упътвам във грешна посока.
Преставам да бягам. От своите собствени търсещи длани.
Ще изболедувам. Последната болка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
