Истини
В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини.
Понякога се късат от очите ни.
И в лед не се превръщат никога,
и никога не се обличат в думи.
Понякога са пълни с безпокойствие,
посипано на раните с праха.
Спасяват ни понякога. Спасени,
прераждаме се в тях. И във греха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
