21 февр. 2008 г., 16:59

Истини

1.2K 0 10
 

В среднощния синтаксис на страданиетo

оловни истини се крият.

Кипят безритмено в мълчанието

на празнотата тиха на съня.

 

И огнедишащи са тези истини.

Понякога се късат от очите ни.

И в лед не се превръщат никога,

и никога не се обличат в думи.

 

Понякога са пълни с безпокойствие,

посипано на раните с праха.

Спасяват ни понякога. Спасени,

прераждаме се в тях. И във греха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тук има две творби на авторката и не знам коя повече да аплодирам
  • Харесвам стила ти на писане...
  • "И в лед не се превръщат никога,
    и никога не се обличат в думи".
    Силен стих! Много е писано за истините, но ти си добавила нещо от себе си - нови нюанси. Радвам се, че попаднах на творбата ти и се насладих. Поздрави, Герда.

  • БЕРКУТ666 (Димитър Димитров), за какво говорите, какви стаи, какви страхове, фенери? Не ме карайте да изследвам душевния катарзис на клиничната Ви пътека, пряко сили ще ми е.
    Наистина съчувствам, че в душата Ви се е образувала стая, в която личните Ви страхове и потреси добиват форма на "озъбени фенери", за каквито не се споменава в горните ми поетични опити, въпреки метафизичната ми връзка с Хичкок (един чичка).
    И затова почти се притесних, че личните Ви терзания и автоужаси се демонстрират под редове, които трудно биха се резорбирали от потенциала на Вашия фин разсъдък.
    И въпреки че Хелоуийн е далече, нека фенерите Ви светят по пътя (поне до 1.ноември...).
    С уважение!
  • Много ми хареса стиха ти!Много!Силно и мъдро!Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...