21 февр. 2008 г., 16:59

Истини

1.2K 0 10
 

В среднощния синтаксис на страданиетo

оловни истини се крият.

Кипят безритмено в мълчанието

на празнотата тиха на съня.

 

И огнедишащи са тези истини.

Понякога се късат от очите ни.

И в лед не се превръщат никога,

и никога не се обличат в думи.

 

Понякога са пълни с безпокойствие,

посипано на раните с праха.

Спасяват ни понякога. Спасени,

прераждаме се в тях. И във греха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тук има две творби на авторката и не знам коя повече да аплодирам
  • Харесвам стила ти на писане...
  • "И в лед не се превръщат никога,
    и никога не се обличат в думи".
    Силен стих! Много е писано за истините, но ти си добавила нещо от себе си - нови нюанси. Радвам се, че попаднах на творбата ти и се насладих. Поздрави, Герда.

  • БЕРКУТ666 (Димитър Димитров), за какво говорите, какви стаи, какви страхове, фенери? Не ме карайте да изследвам душевния катарзис на клиничната Ви пътека, пряко сили ще ми е.
    Наистина съчувствам, че в душата Ви се е образувала стая, в която личните Ви страхове и потреси добиват форма на "озъбени фенери", за каквито не се споменава в горните ми поетични опити, въпреки метафизичната ми връзка с Хичкок (един чичка).
    И затова почти се притесних, че личните Ви терзания и автоужаси се демонстрират под редове, които трудно биха се резорбирали от потенциала на Вашия фин разсъдък.
    И въпреки че Хелоуийн е далече, нека фенерите Ви светят по пътя (поне до 1.ноември...).
    С уважение!
  • Много ми хареса стиха ти!Много!Силно и мъдро!Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...