Feb 21, 2008, 4:59 PM

Истини 

  Poetry » Phylosophy
995 0 10
В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини.
Понякога се късат от очите ни.
И в лед не се превръщат никога,
и никога не се обличат в думи.
Понякога са пълни с безпокойствие,
посипано на раните с праха.
Спасяват ни понякога. Спасени,
прераждаме се в тях. И във греха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??