25 dic 2014, 16:30

Истински милея... 

  Poesía » Otra
639 0 3

Истински милея...


Суха клонка тихо изплака

под мойте стъпала,

навред е килим от мъх и дъбови листа,

 леко вървя през моята гора


и топъл лъч гали уморени рамене.

Чувам писък в декемврийското небе,

орел високо разперил криле,

тихо под хълма лежи родно селце.


Долината със пшеничените ниви зеленее,

хлябът сега красиво расте.

На север Балканът  белее,

към всичко това в мен обичта расте,

за родното истински милея...


                                  14.12.2014г.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??