mimamina (Мина Конарова) mimamina (Мина Конарова)
96
25 dic 2014, 16:30

Истински милея...

  Poesía » Otra
977 0 3

Истински милея...


Суха клонка тихо изплака

под мойте стъпала,

навред е килим от мъх и дъбови листа,

 леко вървя през моята гора


и топъл лъч гали уморени рамене.

Чувам писък в декемврийското небе,

орел високо разперил криле,

тихо под хълма лежи родно селце.


Долината със пшеничените ниви зеленее,

хлябът сега красиво расте.

На север Балканът  белее,

към всичко това в мен обичта расте,

за родното истински милея...


                                  14.12.2014г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0