Истински милея...
Суха клонка тихо изплака
под мойте стъпала,
навред е килим от мъх и дъбови листа,
леко вървя през моята гора
и топъл лъч гали уморени рамене.
Чувам писък в декемврийското небе,
орел високо разперил криле,
тихо под хълма лежи родно селце.
Долината със пшеничените ниви зеленее,
хлябът сега красиво расте.
На север Балканът белее,
към всичко това в мен обичта расте,
за родното истински милея...
14.12.2014г.
© Мина Конарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
