25 дек. 2014 г., 16:30

Истински милея...

976 0 3

Истински милея...


Суха клонка тихо изплака

под мойте стъпала,

навред е килим от мъх и дъбови листа,

 леко вървя през моята гора


и топъл лъч гали уморени рамене.

Чувам писък в декемврийското небе,

орел високо разперил криле,

тихо под хълма лежи родно селце.


Долината със пшеничените ниви зеленее,

хлябът сега красиво расте.

На север Балканът  белее,

към всичко това в мен обичта расте,

за родното истински милея...


                                  14.12.2014г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...