Истински милея...
Суха клонка тихо изплака
под мойте стъпала,
навред е килим от мъх и дъбови листа,
леко вървя през моята гора
и топъл лъч гали уморени рамене.
Чувам писък в декемврийското небе,
орел високо разперил криле,
тихо под хълма лежи родно селце.
Долината със пшеничените ниви зеленее,
хлябът сега красиво расте.
На север Балканът белее, ...