25.12.2014 г., 16:30

Истински милея...

Поезия » Друга

974 0 3

Истински милея...

Суха клонка тихо изплака

под мойте стъпала,

навред е килим от мъх и дъбови листа,

леко вървя през моята гора

и топъл лъч гали уморени рамене.

Чувам писък в декемврийското небе,

орел високо разперил криле,

тихо под хълма лежи родно селце.

Долината със пшеничените ниви зеленее,

хлябът сега красиво расте.

На север Балканът белее,

към всичко това в мен обичта расте,

за родното истински милея...

14.12.2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Истинско поетично бисерче, което съдържа красиво послание!
Поздрави!

2015-02-11T17:52:50+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Прекрасно!

2015-01-29T16:20:53+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Красиво,носталгично и обичащо родния край!

2015-01-22T08:45:54+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0