6 nov 2013, 21:54

ИСТОРИЯ 

  Poesía » Otra
347 0 1

 

ИСТОРИЯ

 

Не бе животът приятел за мен,

не беше лесен и подреден.

Блъскаше ме във всяка стена,

затваряше ми той всяка врата.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Детството мое без време отмина,

а моята младост в тегоби премина.

Разчитах аз само на своето сърце

и на своите две неуморни ръце.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

и плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Търсех изход от всеки капан,

но взе съдбата своята дан.

Уроци житейски аз бързо научих

и много плесници по пътя получих.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Но човекът в мен порасна,

истински, неподправен израстна.

И намери си място в този живот,

място на много усилия плод...

 

© Ася Жекова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??