ИСТОРИЯ

Не бе животът приятел за мен,

не беше лесен и подреден.

Блъскаше ме във всяка стена,

затваряше ми той всяка врата.

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

Детството мое без време отмина,

а моята младост в тегоби премина.

Разчитах аз само на своето сърце

и на своите две неуморни ръце.

И падах, и ставах,

ранявана бях.

и плаках, и страдах,

напук аз живях.

Търсех изход от всеки капан,

но взе съдбата своята дан.

Уроци житейски аз бързо научих

и много плесници по пътя получих.

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

Но човекът в мен порасна,

истински, неподправен израстна.

И намери си място в този живот,

място на много усилия плод...