6.11.2013 г., 21:54

ИСТОРИЯ

461 0 1

 

ИСТОРИЯ

 

Не бе животът приятел за мен,

не беше лесен и подреден.

Блъскаше ме във всяка стена,

затваряше ми той всяка врата.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Детството мое без време отмина,

а моята младост в тегоби премина.

Разчитах аз само на своето сърце

и на своите две неуморни ръце.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

и плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Търсех изход от всеки капан,

но взе съдбата своята дан.

Уроци житейски аз бързо научих

и много плесници по пътя получих.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Но човекът в мен порасна,

истински, неподправен израстна.

И намери си място в този живот,

място на много усилия плод...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...