6 нояб. 2013 г., 21:54

ИСТОРИЯ

463 0 1

 

ИСТОРИЯ

 

Не бе животът приятел за мен,

не беше лесен и подреден.

Блъскаше ме във всяка стена,

затваряше ми той всяка врата.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Детството мое без време отмина,

а моята младост в тегоби премина.

Разчитах аз само на своето сърце

и на своите две неуморни ръце.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

и плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Търсех изход от всеки капан,

но взе съдбата своята дан.

Уроци житейски аз бързо научих

и много плесници по пътя получих.

 

И падах, и ставах,

ранявана бях.

И плаках, и страдах,

напук аз живях.

 

Но човекът в мен порасна,

истински, неподправен израстна.

И намери си място в този живот,

място на много усилия плод...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Жекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...