16 mar 2017, 13:19

История в два цвята

  Poesía » Otra
1K 2 1

Бялата покривка

опънала е безупречен ръб,

блестяща и красива

с нишката на натюрморта скъп.

 

Внезапно по копринения сняг

се появиха тъмни капки вино,

неканени, но откровени

като цветя в изваяна картина.

 

Капките, нечаканите гости

оглеждаха се във изящния пастел

и сякаш стихове със думи прости

бялото зовяха на дуел . . .

 

Червено-бяла драма

разгърна книгата си лист по лист,

с целувката на приказна циклама

в устните на принца с дреха аметист.

 

Капките искряща течност

пишеха недоизказан блян

в дланите на белоснежна вечност,

кръвта обагрила несподелен роман . . .

 

гр. София, 24.12.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...