16 мар. 2017 г., 13:19

История в два цвята

1K 2 1

Бялата покривка

опънала е безупречен ръб,

блестяща и красива

с нишката на натюрморта скъп.

 

Внезапно по копринения сняг

се появиха тъмни капки вино,

неканени, но откровени

като цветя в изваяна картина.

 

Капките, нечаканите гости

оглеждаха се във изящния пастел

и сякаш стихове със думи прости

бялото зовяха на дуел . . .

 

Червено-бяла драма

разгърна книгата си лист по лист,

с целувката на приказна циклама

в устните на принца с дреха аметист.

 

Капките искряща течност

пишеха недоизказан блян

в дланите на белоснежна вечност,

кръвта обагрила несподелен роман . . .

 

гр. София, 24.12.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...