16 мар. 2017 г., 13:19

История в два цвята

1K 2 1

Бялата покривка

опънала е безупречен ръб,

блестяща и красива

с нишката на натюрморта скъп.

 

Внезапно по копринения сняг

се появиха тъмни капки вино,

неканени, но откровени

като цветя в изваяна картина.

 

Капките, нечаканите гости

оглеждаха се във изящния пастел

и сякаш стихове със думи прости

бялото зовяха на дуел . . .

 

Червено-бяла драма

разгърна книгата си лист по лист,

с целувката на приказна циклама

в устните на принца с дреха аметист.

 

Капките искряща течност

пишеха недоизказан блян

в дланите на белоснежна вечност,

кръвта обагрила несподелен роман . . .

 

гр. София, 24.12.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...