Бялата покривка

опънала е безупречен ръб,

блестяща и красива

с нишката на натюрморта скъп.

Внезапно по копринения сняг

се появиха тъмни капки вино,

неканени, но откровени

като цветя в изваяна картина.

Капките, нечаканите гости

оглеждаха се във изящния пастел

и сякаш стихове със думи прости

бялото зовяха на дуел . . .

Червено-бяла драма

разгърна книгата си лист по лист,

с целувката на приказна циклама

в устните на принца с дреха аметист.

Капките искряща течност

пишеха недоизказан блян

в дланите на белоснежна вечност,

кръвта обагрила несподелен роман . . .

гр. София, 24.12.2016 г.