7 may 2007, 10:00

История за обич и тъга

  Poesía
749 0 6

                                                         Ела при мене, искам да разкажа
                                                         история за обич и тъга,
                                                         която дълго време в мене пазих
                                                         и днес реших да ти я споделя.


                                                         Едно момиче влюбило се силно
                                                         в чаровно и във весело момче,
                                                         то знаело - не трябва точно в него,
                                                         но пита ли копнеещо сърце?


                                                         И чувствата му ден след ден растели,
                                                         във мислите... навсякъде бил той,
                                                         а кратките им срещи и раздели
                                                         разсичали го сякаш с остър нож.


                                                         Жадувало момичето за нежност
                                                         от неговите пламенни ръце,
                                                         от устните му искало да пие
                                                         и цялата да му се отдаде.


                                                         Но думите не стигали, когато
                                                         за  свойте чувства искало да каже
                                                         и времето безмилостно летяло,
                                                         а болката така и не минавала.


                                                          Ти питаш се защо ли ти разказвам
                                                          за тази обич, май че не разбра,
                                                          момчето във историята ти си,
                                                          момичето... момичето съм аз.
                                                          


                                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно Зоя, прекрасно!!!
  • Тръпки ме побиха докато четях стиха ти Зоя,наистина много ме впечатли историята ти..именно защото съм я изживяла същата...тъжно е когато любовта не е споделена...някак празно е,но ти не се отчайвай живота си е живот. :P Иначе стиха ти е супер
  • Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!
  • Ех, че хубава история!
    Тъжна е, но...хубава!
  • Хубава история, но тъжна!
    Времето наистина е безмилостно!
    Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...