7 мая 2007 г., 10:00

История за обич и тъга

748 0 6

                                                         Ела при мене, искам да разкажа
                                                         история за обич и тъга,
                                                         която дълго време в мене пазих
                                                         и днес реших да ти я споделя.


                                                         Едно момиче влюбило се силно
                                                         в чаровно и във весело момче,
                                                         то знаело - не трябва точно в него,
                                                         но пита ли копнеещо сърце?


                                                         И чувствата му ден след ден растели,
                                                         във мислите... навсякъде бил той,
                                                         а кратките им срещи и раздели
                                                         разсичали го сякаш с остър нож.


                                                         Жадувало момичето за нежност
                                                         от неговите пламенни ръце,
                                                         от устните му искало да пие
                                                         и цялата да му се отдаде.


                                                         Но думите не стигали, когато
                                                         за  свойте чувства искало да каже
                                                         и времето безмилостно летяло,
                                                         а болката така и не минавала.


                                                          Ти питаш се защо ли ти разказвам
                                                          за тази обич, май че не разбра,
                                                          момчето във историята ти си,
                                                          момичето... момичето съм аз.
                                                          


                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно Зоя, прекрасно!!!
  • Тръпки ме побиха докато четях стиха ти Зоя,наистина много ме впечатли историята ти..именно защото съм я изживяла същата...тъжно е когато любовта не е споделена...някак празно е,но ти не се отчайвай живота си е живот. :P Иначе стиха ти е супер
  • Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!
  • Ех, че хубава история!
    Тъжна е, но...хубава!
  • Хубава история, но тъжна!
    Времето наистина е безмилостно!
    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...