История за обич и тъга
Ела при мене, искам да разкажа
история за обич и тъга,
която дълго време в мене пазих
и днес реших да ти я споделя.
Едно момиче влюбило се силно
в чаровно и във весело момче,
то знаело - не трябва точно в него,
но пита ли копнеещо сърце?
И чувствата му ден след ден растели,
във мислите... навсякъде бил той,
а кратките им срещи и раздели
разсичали го сякаш с остър нож.
Жадувало момичето за нежност
от неговите пламенни ръце,
от устните му искало да пие
и цялата да му се отдаде.
Но думите не стигали, когато
за свойте чувства искало да каже
и времето безмилостно летяло,
а болката така и не минавала.
Ти питаш се защо ли ти разказвам
за тази обич, май че не разбра,
момчето във историята ти си,
момичето... момичето съм аз.
© Эоя Михова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно Зоя, прекрасно!!!
-
Тръпки ме побиха докато четях стиха ти Зоя,наистина много ме впечатли историята ти..именно защото съм я изживяла същата...тъжно е когато любовта не е споделена...някак празно е,но ти не се отчайвай живота си е живот. :P Иначе стиха ти е супер
-
Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!
-
Ех, че хубава история!
Тъжна е, но...хубава! -
Хубава история, но тъжна!
Времето наистина е безмилостно!
Поздрав! -
Прекрасно обяснение в любов скъпа!
Нежност и маалко тъга!
поздравявам те за позитивизма с който пишеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
