7.05.2007 г., 10:00

История за обич и тъга

747 0 6

                                                         Ела при мене, искам да разкажа
                                                         история за обич и тъга,
                                                         която дълго време в мене пазих
                                                         и днес реших да ти я споделя.


                                                         Едно момиче влюбило се силно
                                                         в чаровно и във весело момче,
                                                         то знаело - не трябва точно в него,
                                                         но пита ли копнеещо сърце?


                                                         И чувствата му ден след ден растели,
                                                         във мислите... навсякъде бил той,
                                                         а кратките им срещи и раздели
                                                         разсичали го сякаш с остър нож.


                                                         Жадувало момичето за нежност
                                                         от неговите пламенни ръце,
                                                         от устните му искало да пие
                                                         и цялата да му се отдаде.


                                                         Но думите не стигали, когато
                                                         за  свойте чувства искало да каже
                                                         и времето безмилостно летяло,
                                                         а болката така и не минавала.


                                                          Ти питаш се защо ли ти разказвам
                                                          за тази обич, май че не разбра,
                                                          момчето във историята ти си,
                                                          момичето... момичето съм аз.
                                                          


                                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно Зоя, прекрасно!!!
  • Тръпки ме побиха докато четях стиха ти Зоя,наистина много ме впечатли историята ти..именно защото съм я изживяла същата...тъжно е когато любовта не е споделена...някак празно е,но ти не се отчайвай живота си е живот. :P Иначе стиха ти е супер
  • Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!
  • Ех, че хубава история!
    Тъжна е, но...хубава!
  • Хубава история, но тъжна!
    Времето наистина е безмилостно!
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...