May 7, 2007, 10:00 AM

История за обич и тъга

  Poetry
746 0 6

                                                         Ела при мене, искам да разкажа
                                                         история за обич и тъга,
                                                         която дълго време в мене пазих
                                                         и днес реших да ти я споделя.


                                                         Едно момиче влюбило се силно
                                                         в чаровно и във весело момче,
                                                         то знаело - не трябва точно в него,
                                                         но пита ли копнеещо сърце?


                                                         И чувствата му ден след ден растели,
                                                         във мислите... навсякъде бил той,
                                                         а кратките им срещи и раздели
                                                         разсичали го сякаш с остър нож.


                                                         Жадувало момичето за нежност
                                                         от неговите пламенни ръце,
                                                         от устните му искало да пие
                                                         и цялата да му се отдаде.


                                                         Но думите не стигали, когато
                                                         за  свойте чувства искало да каже
                                                         и времето безмилостно летяло,
                                                         а болката така и не минавала.


                                                          Ти питаш се защо ли ти разказвам
                                                          за тази обич, май че не разбра,
                                                          момчето във историята ти си,
                                                          момичето... момичето съм аз.
                                                          


                                                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно Зоя, прекрасно!!!
  • Тръпки ме побиха докато четях стиха ти Зоя,наистина много ме впечатли историята ти..именно защото съм я изживяла същата...тъжно е когато любовта не е споделена...някак празно е,но ти не се отчайвай живота си е живот. :P Иначе стиха ти е супер
  • Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!
  • Ех, че хубава история!
    Тъжна е, но...хубава!
  • Хубава история, но тъжна!
    Времето наистина е безмилостно!
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...