12 dic 2020, 14:43

История за забранена любов

1.3K 1 0

Залюбили се две души

с най-чистата и истинска любов.

Любовта всеки може да изкуши...

Обещали си да са заедно до последен зов.

 

Но когато хората разбрали

за тяхната предана любов,

всички оръжия наоколо събрали

и тръгнали срещу тях, сякаш на лов.

 

Трябвало да ги разделят -

двойката вършела прегрешение!

Те първо отказали да се предадат,

но това било най-правилното решение.

 

А какъв бил проблемът?

Защо хората ги преследвали ожесточено?

Тяхната любов попадала в графа забранена.

Да се обичат не било позволено.

 

Но кой и защо е забранил?

Причината и досега не знаем...

Защо любовта им убил,

може само да гадаем.

 

Дали заради някакво различие

във възраст, раса, или еднакъв пол?

Но разделили ги...

Трябвало да спазват благоприличие!

И сякаш им забили кол

 

в сърцата. И в душите нежни.

И двойката потънала във скръб.

И дните им станали безнадеждни.

На любовта обърнали гръб.

 

Накрая били разделени.

Заради обществото. Хората... И всички.

Две души и две вселени

останали една без друга, сам-самички.

 

********

Но любовта винаги побеждава

- въздига се над човешката злоба.

Макар обществото да ги разубеждава,

тяхната любов останала вярна до гроба.

 

И никой не успял да убие

тяхната любов безкрайна...

Защото нямало как да ги разкрие -

вече пазели я в пълна тайна.

 

Накрая разрешили спора

и заживели те щастливо,

далеч от "праведните" хора

и от обществото неразбрано, завистливо.

 

Оттогава крият своята любов.

Тази забранената.

Много по-истинска и чиста

дори от "позволената".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...