12 дек. 2020 г., 14:43

История за забранена любов

1.3K 1 0

Залюбили се две души

с най-чистата и истинска любов.

Любовта всеки може да изкуши...

Обещали си да са заедно до последен зов.

 

Но когато хората разбрали

за тяхната предана любов,

всички оръжия наоколо събрали

и тръгнали срещу тях, сякаш на лов.

 

Трябвало да ги разделят -

двойката вършела прегрешение!

Те първо отказали да се предадат,

но това било най-правилното решение.

 

А какъв бил проблемът?

Защо хората ги преследвали ожесточено?

Тяхната любов попадала в графа забранена.

Да се обичат не било позволено.

 

Но кой и защо е забранил?

Причината и досега не знаем...

Защо любовта им убил,

може само да гадаем.

 

Дали заради някакво различие

във възраст, раса, или еднакъв пол?

Но разделили ги...

Трябвало да спазват благоприличие!

И сякаш им забили кол

 

в сърцата. И в душите нежни.

И двойката потънала във скръб.

И дните им станали безнадеждни.

На любовта обърнали гръб.

 

Накрая били разделени.

Заради обществото. Хората... И всички.

Две души и две вселени

останали една без друга, сам-самички.

 

********

Но любовта винаги побеждава

- въздига се над човешката злоба.

Макар обществото да ги разубеждава,

тяхната любов останала вярна до гроба.

 

И никой не успял да убие

тяхната любов безкрайна...

Защото нямало как да ги разкрие -

вече пазели я в пълна тайна.

 

Накрая разрешили спора

и заживели те щастливо,

далеч от "праведните" хора

и от обществото неразбрано, завистливо.

 

Оттогава крият своята любов.

Тази забранената.

Много по-истинска и чиста

дори от "позволената".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...