12.12.2020 г., 14:43

История за забранена любов

1.3K 1 0

Залюбили се две души

с най-чистата и истинска любов.

Любовта всеки може да изкуши...

Обещали си да са заедно до последен зов.

 

Но когато хората разбрали

за тяхната предана любов,

всички оръжия наоколо събрали

и тръгнали срещу тях, сякаш на лов.

 

Трябвало да ги разделят -

двойката вършела прегрешение!

Те първо отказали да се предадат,

но това било най-правилното решение.

 

А какъв бил проблемът?

Защо хората ги преследвали ожесточено?

Тяхната любов попадала в графа забранена.

Да се обичат не било позволено.

 

Но кой и защо е забранил?

Причината и досега не знаем...

Защо любовта им убил,

може само да гадаем.

 

Дали заради някакво различие

във възраст, раса, или еднакъв пол?

Но разделили ги...

Трябвало да спазват благоприличие!

И сякаш им забили кол

 

в сърцата. И в душите нежни.

И двойката потънала във скръб.

И дните им станали безнадеждни.

На любовта обърнали гръб.

 

Накрая били разделени.

Заради обществото. Хората... И всички.

Две души и две вселени

останали една без друга, сам-самички.

 

********

Но любовта винаги побеждава

- въздига се над човешката злоба.

Макар обществото да ги разубеждава,

тяхната любов останала вярна до гроба.

 

И никой не успял да убие

тяхната любов безкрайна...

Защото нямало как да ги разкрие -

вече пазели я в пълна тайна.

 

Накрая разрешили спора

и заживели те щастливо,

далеч от "праведните" хора

и от обществото неразбрано, завистливо.

 

Оттогава крият своята любов.

Тази забранената.

Много по-истинска и чиста

дори от "позволената".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...