13 sept 2007, 19:48

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО КУЧЕ

  Poesía
738 0 19

Намери ме една жена. Аз малък бях,
по буните бездомен скитах.
Вечер рибарите ме хранеха със хляб,
а утрините бяха тихи, много тихи.

Във своя топъл дом ме приюти.
Дъщеря и болна беше, бързо ме обикна,
а аз забравих самотните рибарски дни
и с момиченцето малко свикнах.

Обикнах я и вечер до леглото и лежах,
докато болките и тихо не преминат,
но не след дълго отново се почувствах сам,
момиченцето болно се помина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....