Sep 13, 2007, 7:48 PM

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО КУЧЕ

  Poetry
733 0 19

Намери ме една жена. Аз малък бях,
по буните бездомен скитах.
Вечер рибарите ме хранеха със хляб,
а утрините бяха тихи, много тихи.

Във своя топъл дом ме приюти.
Дъщеря и болна беше, бързо ме обикна,
а аз забравих самотните рибарски дни
и с момиченцето малко свикнах.

Обикнах я и вечер до леглото и лежах,
докато болките и тихо не преминат,
но не след дълго отново се почувствах сам,
момиченцето болно се помина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...