13.09.2007 г., 19:48

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО КУЧЕ

731 0 19

Намери ме една жена. Аз малък бях,
по буните бездомен скитах.
Вечер рибарите ме хранеха със хляб,
а утрините бяха тихи, много тихи.

Във своя топъл дом ме приюти.
Дъщеря и болна беше, бързо ме обикна,
а аз забравих самотните рибарски дни
и с момиченцето малко свикнах.

Обикнах я и вечер до леглото и лежах,
докато болките и тихо не преминат,
но не след дълго отново се почувствах сам,
момиченцето болно се помина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....