19 feb 2009, 22:21

Историята на Нощната Птица

  Poesía » Otra
1.5K 0 6
 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче и момиче с топли сърца

попитаха що й тежеше.

 

 Птицата бавно повдигна крило

към едно светещо малко прозорче.

Вътре мъж  вдигаше бясна ръка

към едно крехко, невинно девойче.

 

- Няма ли кой да види това?

- Няма ли кой да спре този  баща?

- Няма ли кой да спаси невинната детска душа?

- Птицо, няма ли кой да спре тази безумна ‘игра'?

 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче  с вече студено сърце

разбра  що и тежеше.

 

 Така нощната птица

без да иска уби любовта,

показвайки последната  вечер

на едно девойче и нейния безумен баща.

 

 

 Съжалявам предварително ако съм натъжил или ядосал някой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пи Мор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...