19 февр. 2009 г., 22:21

Историята на Нощната Птица

1.5K 0 6
 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче и момиче с топли сърца

попитаха що й тежеше.

 

 Птицата бавно повдигна крило

към едно светещо малко прозорче.

Вътре мъж  вдигаше бясна ръка

към едно крехко, невинно девойче.

 

- Няма ли кой да види това?

- Няма ли кой да спре този  баща?

- Няма ли кой да спаси невинната детска душа?

- Птицо, няма ли кой да спре тази безумна ‘игра'?

 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче  с вече студено сърце

разбра  що и тежеше.

 

 Така нощната птица

без да иска уби любовта,

показвайки последната  вечер

на едно девойче и нейния безумен баща.

 

 

 Съжалявам предварително ако съм натъжил или ядосал някой...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пи Мор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...